Ухапвания от змии

Ухапване от отровни змии

Змийското царство на Земята наброява около 2700 вида, от които 410 са отровни. В Европа съществуват 28 вида змии, от които 4 са отровни и се срещат и в България

Всички отровни змии имат по два зъба на горната челюст, които чрез каналче или жлеб се свързват с изходния канал на отровните жлези. Тези жлези са подобни по устройство на слюнчените жлези при бозайниците. Отровата се отделя при свиване на специални мускули.
Към змийската отрова са чувствителни всички домашни животни. Единствено свинете са по-слабо чувствителни поради наличието на дебела подкожна мастна тъкан, която е слабо кръвоснабдена.
Таралежите, орлите, лешодите, враните и самите змии са невъзприемчиви към змийската отрова поради наличието в кръвта им на противозмийски анатоксин.
Настъпването на отравянето и формата на протичане зависят от резорбираното количество отрова и нейната токсичност. Отделните видове змии секретират различни количества отрова. Отровните змии, обитаващи нашата страна, отделят сравнително малки количества между 5 и 50 mg. Количеството на отделяната отрова е най голямо при кобрата до 150 mg. В нашата страна най-отровни са пепелянката и усойницата. Ухапването от змии на хора и животни е рефлекс на самозащита.
Змийската отрова представлява серозна, термостабилна белтъчна течност. В изсушено състояние и правилно съхранение змийската отрова може да запази активността си в продължение на над 20 години. Не се влияе от гнилостни бактерии. Стомашният сок също не я променя. Токсичността на змийската отрова намалява или напълно изчезва под влиянието на NaOH, KOH, калиев перманганат, амоняк и др.
Змийската отрова съдържа различни токсични и антигенни вещества и попадайки в кръвообращението на животните предизвиква специфично протеолитично, хемолитично и невротоксично действие. В змийската отрова има различни ензими и много алфа-аминокиселини. Съдържа голямо количество хиалуронидаза. През здрава кожа и лигавица отровата не може да бъде резорбирана. Бързо и силно действие на отровата настъпва, когато попадне в подкожна тъкан или направо в кръвоносен съд, където уврежда тромбокиназата и нарушава кръвосъсирването. Освен това се проявява и хемолитичното й действие. Лизирането на еритроцитите е характерен белег на отравянето. В засегнатия от змийска отрова организъм се образува голямо количество хистамин.

Началото на клиничните прояви съвпадат със самото ухапване. Пострадалото куче се отдръпва рязко с уплашен поглед и кратко изскимтяване. На мястото на ухапването се открива една или две малки ранички, близко разположени, приличащи на убождане от игла. Ухапаното място бързо отича, като отокът е с тестява консистенция и е болезнен, а кожата се зачервява. Оформянето на голям разлят оток е характерен признак на ухапванията от змии. Освен мястото на поражение отичат и съседните на него телесни части. Ако животното е ухапано отстрани на врата, отокът обхваща гърдите, долната част на корема и горната част на предния крак от страната на ухапването. Тези отоци остават около две седмици, след което, при благоприятен развой, бавно се разнасят. На мястото на ухапването може да се образува абсцес или некроза.
Освен промените на мястото на ухапването се проявяват и признаци, които засягат общото състояние на животните. В началото са силно възбудени, след което стават сънливи със затруднено дишане и ускорен пулс. Появяват се подкожни кръвоизливи, жълтеница, повръщане и диариа. Температурата им е леко повишена.
В зависимост от вида на змията, мястото на ухапването и количеството на резорбираната отрова и индивидуалната чувствителност състоянието на животното може да се влоши и изходът да е летален.
Във ветеринарната практика са сравнително редки случаите на ухапани от змии кучета. Преди около пет години имах възможността да видя описаните по-горе характерни отоци и клинични признаци при едно мъжко трицветно гонче на 3 години, предизвикани в следствие на ухапване от змия. Докараха го в кабинета от едно село близо до Калотина, след като една седмица само лежало, не искало да яде и било силно отекло от едната страна на тялото. Когато го видях, гончето беше с влошено общо състояние и голям червено-синкав на цвят оток, обхващащ предната дясна половина на гръдния кош, шията, горната част на предния десен крак и долната част на корема. От стопаните на кучето разбрах, че преди да се разболее, около половин час е лаяло по нещо до оградата на двора, която е от мрежа и е обрасла с трева и дребни храсти. Тази случка подпомогна да се потвърди съмнението ми, че гончето е ухапано от змия. Тогава не му обърнали достатъчно внимание и това се оказва фатално за кучето. Въпреки взетите мерки беше минало много време от ухапването и още на другия ден кучето умря.
Какъв вид е била змията не се разбра.

Успешното лечение на животни, ухапани от змии, зависи от взетите навреме мерки, чрез които трябва да се спре или намали степента на резорбация на отровата, и бързото осигуряване на компетентна медицинска помощ.
При случай на ухапване на ловно куче от отровна змия далече от населени места е важно да се знаят и бързо да се предприемат поне две от следните мерки:

При ухапване в областта на крайниците (най-често случващо се), за да се намали резорбацията на отровата трябва над мястото на ухапването да се направи стягаща превръзка, притискаща кръвоносните съдове. Стягането на крайника не трябва да продължава повече от два часа, през което време се търси специализирана медицинска помощ.

При възможност за намаляване на резорбацията е добре около мястото на ухапването да се инфилтрира с 1%-ов разтвор на новокаин, като на всеки 10 ml новокаин може да се добавят 20 капки адреналин (1:1000). Също така около ухапването може да се инжектира до 20 ml (1:200) разтвор на калиев перманганат, кръв от болното или от друго животно.

Каутеризиране (изгаряне) на мястото на ухапването с нагорещено желязо, снопче цигари и др. Разрушава част от отровата.

Разрязване на отока от ухапването и поставянето в него на силно окисляващо средство 2%-ов разтвор на хлорна вар, амоняк или йодна тинктура.

Най-добър ефект се получава от прилагането на поливалентен противозмийски серум. Освен серума е нужно да се проведе и симптоматична терапия. Поставят се кортизонови и антихистаминни препарати и сърдечни средства.
Ухапаните от отровни змии животни боледуват в продължение на няколко дни. Най-късно минава отокът.
Д-р Христо Кънев (списание Лов и Куче, август 2006)

За смока стрелец може малко да поспорим дали е отровен!
А за вдлъбнаточелия смок мога само да добавя, че е единствената змия в България с нервнопаралитична отрова и въприки разположението на отровните зъби понякога има възможност да "одраска".
Другото, което искам да кажа, е че добре жертвата на охапването да не приема вода или храна до потърсване на лекарска помощ ( освен ако е много топло времето и не става въпрос за обезводняване ) и да бъде максимално обездвижена. Това се налага за по-бавното резурбиране на отровата в организма.

Dog.bg Форуми : Ухапвания от змии